Изкуството на визуалното програмиране
Между материала и кода
Интересът на Петко Танчев към визуалното програмиране произлиза от стремежа му да разбира устройството и свойствата на инструментите, с които работи. Още по време на обучението си по сценография той открива, че процесът на изграждане на художественото произведение, експериментите с материали и търсенето на различни технически решения могат да бъдат също толкова съществени, колкото и крайният резултат. Тази нагласа постепенно намира продължение в дигиталните изкуства, където традиционните средства за художествено изразяване се срещат с възможностите на софтуерното програмиране.
След експерименти с Pure Data, Max/MSP и Processing, TouchDesigner постепенно се утвърждава като основен инструмент в неговата професионална практика. Платформата му предоставя възможност да мисли визуално, да изгражда собствени системи и да експериментира с форми, изображения, движение и взаимодействие в реално време.
В тази среда създаването на едно произведение не се свежда до използването на готови ефекти или последователност от предварително зададени операции. Всеки проект предполага индивидуален подход, при който художествената идея определя организацията на софтуерните компоненти, а техническите възможности могат да разкрият неочаквани творчески решения. Задълбоченото познаване на инструментите се превръща в предпоставка за разработването на нови методи, интерактивни системи и художествени концепции.

От историята към приложението
„Визуално програмиране. Творчески инструменти в TouchDesigner“ систематизира тези знания в четири последователни глави, които свързват историята на компютърното изкуство с принципите на съвременните програмни среди и техните практически приложения.
Първата глава, „Визуално програмиране за художници“, проследява технологичните и художествените процеси, довели до развитието на този специфичен програмен език. Разгледани са ранните експерименти с компютърна графика, цифрова анимация и генеративно изкуство, развитието на графичния интерфейс и постепенното утвърждаване на компютъра като средство за художествено изразяване. В този исторически контекст са представени и основните идеи, залегнали в създаването на TouchDesigner.
Следващите две глави преминават към устройството и функционалните възможности на платформата. „Основни принципи в TouchDesigner“ въвежда читателя в организацията на интерфейса, работата с оператори и изграждането на програмни мрежи. „Функции и приложения“ разширява тази основа към прототипирането на софтуерни приложения, взаимодействието с други програмни среди и хардуерни устройства, двуизмерната и триизмерната графика, генеративното съдържание и управлението на медийни системи.
Четвъртата глава, „Практика и творчески опит“, пренася разгледаните принципи в реалната художествена дейност. Чрез примери от авторски проекти са представени концепции, творчески методи и конкретни технически решения, разработени за интерактивни инсталации, мапинг прожекции и визуална среда за театрални и оперни спектакли. Включени са също кураторски и образователни инициативи, артистични резиденции и съвместни изследователски лаборатории.
Тези примери разкриват не само възможните приложения на TouchDesigner, но и процесите, чрез които програмните инструменти се адаптират към специфичните изисквания на отделните произведения.
Знание отвъд индивидуалния опит
Работата с визуално програмиране е свързана и с международна общност от художници, програмисти и изследователи, които обменят знания, разработват собствени компоненти и споделят методите си чрез форуми, публикации, работни срещи и съвместни проекти.
Този обмен има съществено място и в развитието на Танчев като артист и преподавател. Участието му в творчески лаборатории, резиденции и колективни продукции създава възможности за срещи с различни подходи към технологиите и художественото проектиране. Натрупаният опит намира продължение както в авторските му произведения, така и в образователните инициативи и преподавателската практика. Част от тези дейности са разгледани и в книгата.
Именно културата на споделяне е сред важните мотиви за създаване на изданието. Специализираната литература, онлайн документацията и дискусиите в професионалните общности са не само източник на знания, но и отправна точка за самостоятелни изследвания. В тази среда обменът на идеи и работни методи насърчава експеримента, а опитът на отделните артисти се превръща в част от едно непрекъснато развиващо се колективно познание.
Пътят към изданието
Книгата води началото си от докторската дисертация на Петко Танчев, разработена между 2020 и 2023 г. Изследването систематизира методи и технологии, използвани в продължение на години в неговата художествена практика, с намерението да ги представи в достъпна и задълбочена форма. Важна мотивация за написването му е и липсата на подобна специализирана литература на български език.
След защитата на дисертацията се появява възможността този труд да достигне до по-широка читателска аудитория. Благодарение на интереса на издателство „Жанет 45“ текстът преминава през редакция и адаптация към формата на книга и е публикуван през 2026 г. Същата година изданието служи и като основен хабилитационен труд в конкурса, в който Танчев е избран за доцент.
В окончателния си вид „Визуално програмиране“ съчетава характеристиките на научно изследване, учебно ръководство и практически справочник. Отвъд систематизирането на технически знания книгата поставя и един по-широк въпрос – как задълбоченото разбиране на технологиите може да разшири художественото мислене и да създаде предпоставки за нови творчески открития. Именно тази идея свързва изследването с артистичната практика, от която то произлиза.
Откъс от книгата е достъпен за свободно разглеждане и изтегляне в PDF формат.
Изданието може да бъде намерено в книжарниците или поръчано онлайн от сайта на издателство „Жанет 45“.